May 21, 2008, 8:36 AM

Унисон

  Poetry » Love
675 0 10
Прозирам в теб чрез слово многолико...
То сплита се едно във друго с тътен
и безпорядъчно красиво е
със своята безкрайно нежна тъкан...
Тя слива се във мене амалгамно
и се натрупва със изваждане...
Аз чезна в нея моногамно,
товарът ми полекичка олеква...
В калъп не ща да се побирам,
перото до баналност да насилям...
В живота с теб и с вкус надничам
незакована... в лист хартия.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • В живота с теб и с вкус надничам...

    Не се побираш в никакви калъпи, браво, Мариолче!!!
    С обич!!!
  • В калъп не ща да се побирам,
    перото до баналност да насилям...
    В живота с теб и с вкус надничам
    незакована... в лист хартия.

    прекрасно,Мариола!!!!
    поздрави от вълчан!
  • "В живота с теб и с вкус надничам
    незакована... в лист хартия."

    Заковаващо!
  • Оригинално и красиво!
    Поздрави!
  • Невероятен финал! Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....