May 21, 2008, 8:36 AM

Унисон

Poetry » Love

673 0 10

Прозирам в теб чрез слово многолико...
То сплита се едно във друго с тътен
и безпорядъчно красиво е
със своята безкрайно нежна тъкан...
Тя слива се във мене амалгамно
и се натрупва със изваждане...
Аз чезна в нея моногамно,
товарът ми полекичка олеква...
В калъп не ща да се побирам,
перото до баналност да насилям...
В живота с теб и с вкус надничам
незакована... в лист хартия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

В живота с теб и с вкус надничам...

Не се побираш в никакви калъпи, браво, Мариолче!!!
С обич!!!

2008-05-25T17:37:49+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

В калъп не ща да се побирам,
перото до баналност да насилям...
В живота с теб и с вкус надничам
незакована... в лист хартия.

прекрасно,Мариола!!!!
поздрави от вълчан!

2008-05-24T08:43:51+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"В живота с теб и с вкус надничам
незакована... в лист хартия."

Заковаващо!

2008-05-23T23:27:01+03:00
voda (Елица Ангелова)

Оригинално и красиво!
Поздрави!

2008-05-21T18:05:59+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Невероятен финал! Поздрави!

2008-05-21T14:42:35+03:00