Прозирам в теб чрез слово многолико...
То сплита се едно във друго с тътен
и безпорядъчно красиво е
със своята безкрайно нежна тъкан...
Тя слива се във мене амалгамно
и се натрупва със изваждане...
Аз чезна в нея моногамно,
товарът ми полекичка олеква...
В калъп не ща да се побирам,
перото до баналност да насилям...
В живота с теб и с вкус надничам
незакована... в лист хартия.