9 may 2021, 16:28

Университетските гълъби

  Poesía
360 0 0

Гълъби, с гълъбови шрапнели

по студентската ми глава!

Ваште лекции, в курешки, цели

препрочитам оттук на глас.

 

А как, изгладнял за наука,

за всички науки в света,

Ви окайвах за вашта неукост

в Свещената си простота.

 

В библиотечни, себични селения-

буквен здрач, непобутван от Утрото.

Под куполен многобой-настървение,

мозъците ни ще се срутят.

 

Всред тежки над оптики вежди-

търпения-съвсем подивях.

Към Ваште летящи катедри

курс насрещен отново ловя.

 

Висоти-Свобода непосилна,

о себе си сам приковах.

Не крилете ви -Вас ви окриля

неуморната Синева.

 

В крушения-горко-обилни,

Ваша сламка бе моя греда.

Днес, пастир тих на свойте години,

аз ги пръсвам по Вас, без следа.

 

Само в спомени, одрезгавяли,

ескортира ме Ваше перо.

И ми свети до сетни превали

със безпомощно-нежно сребро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...