Гълъби, с гълъбови шрапнели

по студентската ми глава!

Ваште лекции, в курешки, цели

препрочитам оттук на глас.

А как, изгладнял за наука,

за всички науки в света,

Ви окайвах за вашта неукост

в Свещената си простота.

В библиотечни, себични селения-

буквен здрач, непобутван от Утрото.

Под куполен многобой-настървение,

мозъците ни ще се срутят.

Всред тежки над оптики вежди-

търпения-съвсем подивях.

Към Ваште летящи катедри

курс насрещен отново ловя.

Висоти-Свобода непосилна,

о себе си сам приковах.

Не крилете ви -Вас ви окриля

неуморната Синева.

В крушения-горко-обилни,

Ваша сламка бе моя греда.

Днес, пастир тих на свойте години,

аз ги пръсвам по Вас, без следа.

Само в спомени, одрезгавяли,

ескортира ме Ваше перо.

И ми свети до сетни превали

със безпомощно-нежно сребро.