7 abr 2021, 12:05

Уплах

1.1K 2 8

Помня как един път ме изкорка,

в автобуса нежна контрольорка,

страстни форми и до сливиците чак

се издигаше въздългичкия крак.

 

„Моля карти и билети!” вика

и усмихна се любвеобилно,

под носа ми нейния натика,

хвана ме и стисна силно…

 

Де ме хвана няма да се спирам,

щото още ме боли

и до днес въртя се, дебна, подозирам

в автобуса всичките жени…

 

Ала вече съм подготвен – с тамагочи,

сложил съм го - знаете къде,

когато някоя внезапно пак ми скочи -

проехтява лай на злобно псе…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и аз не знам кво ще праиме при толко лаене...
  • От утре ще се чува лай на псета
    Разсмя ме Благодаря ти
  • Усмивка и от мен Роси!
  • 🙂🙂
  • Благодаря Ви Зиг, Деа и Надежда! Какъв срам, няма такъв... Ей сега се сетих за едно от парчетата на НЛО - Колежката Стойка...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...