Помня как един път ме изкорка,
в автобуса нежна контрольорка,
страстни форми и до сливиците чак
се издигаше въздългичкия крак.
„Моля карти и билети!” вика
и усмихна се любвеобилно,
под носа ми нейния натика,
хвана ме и стисна силно…
Де ме хвана няма да се спирам,
щото още ме боли
и до днес въртя се, дебна, подозирам
в автобуса всичките жени…
Ала вече съм подготвен – с тамагочи,
сложил съм го - знаете къде,
когато някоя внезапно пак ми скочи -
проехтява лай на злобно псе…
Благодаря Ви Зиг, Деа и Надежда! Какъв срам, няма такъв... Ей сега се сетих за едно от парчетата на НЛО - Колежката Стойка... 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
