24 ene 2012, 18:00

Уплътняване на думите

1.4K 0 11

Всеки спомен е една раздяла,

затова недей да помниш думи.

Любовта е винаги начало,

в този миг покълва помежду ни.

Толкова е просто. И невинно,

че ми става леко на душата.

Себе си посявам в дълбините,

ставам най-добрият си приятел.

Толкова дълбоко, че до дъно

всеки допир е искра пречистваща.

Думите са само шепа въглен.

Някъде отвъд горим наистина.

Някъде отвъд е свободата

да засветя в тебе от доверие.

Връщам се от себе си.

Пресягам

бездната на дългото съмнение,

като цвят в очите ти преливам

(пропастта била небе отблизо).

А така бездънно те обичам,

че не стига въздухът да дишам.

И ти вярвам.

Толкова е хубаво

и така щастливо съм неистова.

И добиват плътен образ думите.

 

Моля те, не си отивай никога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...