Уплътняване на думите
Всеки спомен е една раздяла,
затова недей да помниш думи.
Любовта е винаги начало,
в този миг покълва помежду ни.
Толкова е просто. И невинно,
че ми става леко на душата.
Себе си посявам в дълбините,
ставам най-добрият си приятел.
Толкова дълбоко, че до дъно
всеки допир е искра пречистваща.
Думите са само шепа въглен.
Някъде отвъд горим наистина.
Някъде отвъд е свободата
да засветя в тебе от доверие.
Връщам се от себе си.
Пресягам
бездната на дългото съмнение,
като цвят в очите ти преливам
(пропастта била небе отблизо).
А така бездънно те обичам,
че не стига въздухът да дишам.
И ти вярвам.
Толкова е хубаво
и така щастливо съм неистова.
И добиват плътен образ думите.
Моля те, не си отивай никога...
© Бистра Малинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Моля те, не спирай да пишеш никога!
-
Браво
-
Благодаря ви!
-
!
-
!!!
-
Благодаря Илко, Джейни, Ивон, Валя!
Благодаря ви, г-н Чернев!
Отдавна чакам градивната критика да стане реалност тук. Все пак тя е основен фактор за растежа на един автор.
Хубава вечер на всички! -
За мен и така е задоволително добро стихотворението!
Поздравявам те, Бисерче! -
Радме ме твоята поезия, Бисерче!
-
Хубаво, образно, поетично. Лирическото повествувание е получило рефренно звучене. Само дето до половината стихотворението е поетически издържано, а нататък музата някъде се е зазяпала и нивото е паднало. Финалът малко го съживява, но недостатъчно. Можех, естествено, и да не отбележа това, но явно личат по-големите възможности. А високият потенциал трябва да бъде напълно използван. И вдига по-високо летвата, предизвиква по-висока критичност. Най-добри пожелания!
-
(пропастта била небе отблизо).
А така бездънно те обичам,
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
някой неустоимо ме предизвика да продължа.
Благодаря ви!