9 abr 2012, 10:41

Уповаване 

  Poesía » Filosófica
649 0 0

                        

 

                       Когато дъждът те настигне

                       и емоцията те задави,

                       светлината и мракът

                       се блъскат в представи.


                       Всъщност, нищо не е черно и бяло,

                       двете половини на едно цяло!


                       Позволих си да приема това предложение,

                       бягайки от терзания и поведение.


                       Това е късметът, кълбо от прежда

                        - вълна, конци и надежда.


                       На какво ще заложиш тогава,

                       да лежиш скромен във вечността

                       или да скачаш, уповаване на преходността?

 

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??