Apr 9, 2012, 10:41 AM

Уповаване

998 0 0

                        

 

                       Когато дъждът те настигне

                       и емоцията те задави,

                       светлината и мракът

                       се блъскат в представи.


                       Всъщност, нищо не е черно и бяло,

                       двете половини на едно цяло!


                       Позволих си да приема това предложение,

                       бягайки от терзания и поведение.


                       Това е късметът, кълбо от прежда

                        - вълна, конци и надежда.


                       На какво ще заложиш тогава,

                       да лежиш скромен във вечността

                       или да скачаш, уповаване на преходността?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...