Когато дъждът те настигне
и емоцията те задави,
светлината и мракът
се блъскат в представи.
Всъщност, нищо не е черно и бяло,
двете половини на едно цяло!
Позволих си да приема това предложение,
бягайки от терзания и поведение.
Това е късметът, кълбо от прежда
- вълна, конци и надежда.
На какво ще заложиш тогава,
да лежиш скромен във вечността
или да скачаш, уповаване на преходността?
© Боряна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
