9.04.2012 г., 10:41

Уповаване

991 0 0

                        

 

                       Когато дъждът те настигне

                       и емоцията те задави,

                       светлината и мракът

                       се блъскат в представи.


                       Всъщност, нищо не е черно и бяло,

                       двете половини на едно цяло!


                       Позволих си да приема това предложение,

                       бягайки от терзания и поведение.


                       Това е късметът, кълбо от прежда

                        - вълна, конци и надежда.


                       На какво ще заложиш тогава,

                       да лежиш скромен във вечността

                       или да скачаш, уповаване на преходността?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...