9 апр. 2012 г., 10:41

Уповаване

997 0 0

                        

 

                       Когато дъждът те настигне

                       и емоцията те задави,

                       светлината и мракът

                       се блъскат в представи.


                       Всъщност, нищо не е черно и бяло,

                       двете половини на едно цяло!


                       Позволих си да приема това предложение,

                       бягайки от терзания и поведение.


                       Това е късметът, кълбо от прежда

                        - вълна, конци и надежда.


                       На какво ще заложиш тогава,

                       да лежиш скромен във вечността

                       или да скачаш, уповаване на преходността?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...