29 ago 2016, 17:45

Уроците на историята ми

  Poesía
499 2 3

Е, аз няма да кажа:
"Ще се боря за теб",
когато решиш да си идеш.
Можеш ли да завържеш
с въжета звездите
да ти блестят посред зима 
в прозорците?
Абсурдно, нали? Още повече,
че през многото зими
се опитваше да ги вържеш.
Не звездите. Планетите. За тополите.
Тц! 
Земята продължава навъртането
около орбитата си.
Спрямо нея дори чувствата ни
измамно блестят и си представяме, 
че са неподвижни.
Но когато си се завърнал
от поредния полет,
от дълбокия Космос пак в себе си,
де факто 
нищо познато не виждаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно...
  • Твоя фенка съм, нали знаеш, чета те, въпреки че невинаги коментирам!
  • Много, много интересен и запомнящ се стил, философията в тази творба не представя само едно послание, а няколко! Харесва ми!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...