29 ago 2016, 17:45

Уроците на историята ми

  Poesía
498 2 3

Е, аз няма да кажа:
"Ще се боря за теб",
когато решиш да си идеш.
Можеш ли да завържеш
с въжета звездите
да ти блестят посред зима 
в прозорците?
Абсурдно, нали? Още повече,
че през многото зими
се опитваше да ги вържеш.
Не звездите. Планетите. За тополите.
Тц! 
Земята продължава навъртането
около орбитата си.
Спрямо нея дори чувствата ни
измамно блестят и си представяме, 
че са неподвижни.
Но когато си се завърнал
от поредния полет,
от дълбокия Космос пак в себе си,
де факто 
нищо познато не виждаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно...
  • Твоя фенка съм, нали знаеш, чета те, въпреки че невинаги коментирам!
  • Много, много интересен и запомнящ се стил, философията в тази творба не представя само едно послание, а няколко! Харесва ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...