670301 (Павлина Гатева)
1387 361
29 авг. 2016 г., 17:45

Уроците на историята ми 

  Поэзия
341 2 3

Е, аз няма да кажа:
"Ще се боря за теб",
когато решиш да си идеш.
Можеш ли да завържеш
с въжета звездите
да ти блестят посред зима 
в прозорците?
Абсурдно, нали? Още повече,
че през многото зими
се опитваше да ги вържеш.
Не звездите. Планетите. За тополите.
Тц! 
Земята продължава навъртането
около орбитата си.
Спрямо нея дори чувствата ни
измамно блестят и си представяме, 
че са неподвижни.
Но когато си се завърнал
от поредния полет,
от дълбокия Космос пак в себе си,
де факто 
нищо познато не виждаш.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно...
  • Твоя фенка съм, нали знаеш, чета те, въпреки че невинаги коментирам!
  • Много, много интересен и запомнящ се стил, философията в тази творба не представя само едно послание, а няколко! Харесва ми!
Предложения
: ??:??