Уроците на историята ми
Е, аз няма да кажа:
"Ще се боря за теб",
когато решиш да си идеш.
Можеш ли да завържеш
с въжета звездите
да ти блестят посред зима
в прозорците?
Абсурдно, нали? Още повече,
че през многото зими
се опитваше да ги вържеш.
Не звездите. Планетите. За тополите.
Тц!
Земята продължава навъртането
около орбитата си.
Спрямо нея дори чувствата ни
измамно блестят и си представяме,
че са неподвижни.
Но когато си се завърнал
от поредния полет,
от дълбокия Космос пак в себе си,
де факто
нищо познато не виждаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
