31 ago 2016, 20:00

Уроците на съдбата

  Poesía » Otra
906 1 2

Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.

В търсене на правда и духовност,
за ближния отдаване и прошка,
изпитал и невинната греховност,
животът дава ти отсрочка.

Очите на тъгата са големи
щом видиш ги, те лазят тръпки,
потъваш в сложните дилеми
на минали погрешни стъпки.

И пак от стартовата точка
поемаш по пътеката, избрал
да бориш злото от потока,
щом щастие в доброто си видял.

Това е пътят, щем или не щем,
ще го извървим дори насила
с доброто за предпазен шлем
и съдбата ни ще е закрила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...