Aug 31, 2016, 8:00 PM

Уроците на съдбата

  Poetry » Other
905 1 2

Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.

В търсене на правда и духовност,
за ближния отдаване и прошка,
изпитал и невинната греховност,
животът дава ти отсрочка.

Очите на тъгата са големи
щом видиш ги, те лазят тръпки,
потъваш в сложните дилеми
на минали погрешни стъпки.

И пак от стартовата точка
поемаш по пътеката, избрал
да бориш злото от потока,
щом щастие в доброто си видял.

Това е пътят, щем или не щем,
ще го извървим дори насила
с доброто за предпазен шлем
и съдбата ни ще е закрила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...