Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.
В търсене на правда и духовност,
за ближния отдаване и прошка,
изпитал и невинната греховност,
животът дава ти отсрочка.
Очите на тъгата са големи
щом видиш ги, те лазят тръпки,
потъваш в сложните дилеми
на минали погрешни стъпки.
И пак от стартовата точка
поемаш по пътеката, избрал
да бориш злото от потока,
щом щастие в доброто си видял.
Това е пътят, щем или не щем,
ще го извървим дори насила
с доброто за предпазен шлем
и съдбата ни ще е закрила.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены