31.08.2016 г., 20:00

Уроците на съдбата

900 1 2

Навярно имам още да се уча
уроците житейски са ми спътник,
страдание и болка щом получа
все още съм си този пътник.

В търсене на правда и духовност,
за ближния отдаване и прошка,
изпитал и невинната греховност,
животът дава ти отсрочка.

Очите на тъгата са големи
щом видиш ги, те лазят тръпки,
потъваш в сложните дилеми
на минали погрешни стъпки.

И пак от стартовата точка
поемаш по пътеката, избрал
да бориш злото от потока,
щом щастие в доброто си видял.

Това е пътят, щем или не щем,
ще го извървим дори насила
с доброто за предпазен шлем
и съдбата ни ще е закрила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...