7 jul 2009, 19:42

Урок

  Poesía
514 0 7

Скриптят стрелките.

Шеметно пулсират.

Тик-так-тиктакат...

И в добро, и в зло.

Сполай ти, Орис!

Лъснала секира.

Целувка кратка.

Полъх на крило.

 

И всичко

неотменно се повтаря.

И бурята

се скършва в тишина.

И залезът -

надвисвал мрак -

догаря.

По тъмно зрее вик -

за светлина.

 

Щастлива съм,

че слънчеви трошици

проблясват.

След сълзите -

океан.

Че утрото -

отворени зеници -

за мен

рисува път,

неизвървян...

 

А тънем в страсти.

Луд въртоп!

За слава.

Юмрук под кръста!

Ближният ме смля.

Горчив урок!

Така се помъдрява.

Простила съм!

И всичко преболя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...