7.07.2009 г., 19:42 ч.

Урок 

  Поезия
363 0 7

Скриптят стрелките.

Шеметно пулсират.

Тик-так-тиктакат...

И в добро, и в зло.

Сполай ти, Орис!

Лъснала секира.

Целувка кратка.

Полъх на крило.

 

И всичко

неотменно се повтаря.

И бурята

се скършва в тишина.

И залезът -

надвисвал мрак -

догаря.

По тъмно зрее вик -

за светлина.

 

Щастлива съм,

че слънчеви трошици

проблясват.

След сълзите -

океан.

Че утрото -

отворени зеници -

за мен

рисува път,

неизвървян...

 

А тънем в страсти.

Луд въртоп!

За слава.

Юмрук под кръста!

Ближният ме смля.

Горчив урок!

Така се помъдрява.

Простила съм!

И всичко преболя.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??