Урок
Скриптят стрелките.
Шеметно пулсират.
Тик-так-тиктакат...
И в добро, и в зло.
Сполай ти, Орис!
Лъснала секира.
Целувка кратка.
Полъх на крило.
И всичко
неотменно се повтаря.
И бурята
се скършва в тишина.
И залезът -
надвисвал мрак -
догаря.
По тъмно зрее вик -
за светлина.
Щастлива съм,
че слънчеви трошици
проблясват.
След сълзите -
океан.
Че утрото -
отворени зеници -
за мен
рисува път,
неизвървян...
А тънем в страсти.
Луд въртоп!
За слава.
Юмрук под кръста!
Ближният ме смля.
Горчив урок!
Така се помъдрява.
Простила съм!
И всичко преболя.
© Донка Василева All rights reserved.
