12 abr 2008, 9:50

Урок по безсмъртие 

  Poesía
1065 0 14
Любовта е
облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега.
Уловила мига
в простора на своите шепи,
тя разпраща калинки по белия свят.
И наивно ги пита накъде да поеме.
И дали съществува вълшебният град.
Тази луда любов е на много години.
А е млада по дух. И излъчва нега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??