12.04.2008 г., 9:50 ч.
Урок по безсмъртие
Любовта е
облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега.
Уловила мига
в простора на своите шепи,
тя разпраща калинки по белия свят.
И наивно ги пита накъде да поеме.
И дали съществува вълшебният град.
Тази луда любов е на много години.
А е млада по дух. И излъчва нега. ...
облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега.
Уловила мига
в простора на своите шепи,
тя разпраща калинки по белия свят.
И наивно ги пита накъде да поеме.
И дали съществува вълшебният град.
Тази луда любов е на много години.
А е млада по дух. И излъчва нега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Бистра Малинова Всички права запазени
Предложения
-
-
В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
-
Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
-
Днес всеки ти е чужд - последно време със хладно наметало те намята. Под шапката на този свят залита...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
