12 апр. 2008 г., 09:50

Урок по безсмъртие

1.2K 0 14
Любовта е
              облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега.


Уловила мига
              в простора на своите шепи,
тя разпраща калинки по белия свят.
И наивно ги пита накъде да поеме.
И дали съществува вълшебният град.

Тази луда любов е на много години.
А е млада по дух. И излъчва нега.
Тя е винаги лятна.
                         Щурци концертират
под размаха на нейната нежна ръка.

Тя заспива спокойна във своите стражи.
Рой светулки я пазят. Над съня й кръжат.
А дълбокият сън е особено важен.
За да бъде красива, щом дойде денят.


Тази луда любов точно днес се събуди
и разпръсна нега върху всичко наоколо.
Тази луда любов е урок по безсмъртие,
но се случва веднъж на стотина живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...