Apr 12, 2008, 9:50 AM

Урок по безсмъртие 

  Poetry
1003 0 14
Любовта е
              облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега.


Уловила мига
              в простора на своите шепи,
тя разпраща калинки по белия свят.
И наивно ги пита накъде да поеме.
И дали съществува вълшебният град.

Тази луда любов е на много години.
А е млада по дух. И излъчва нега.
Тя е винаги лятна.
                         Щурци концертират
под размаха на нейната нежна ръка.

Тя заспива спокойна във своите стражи.
Рой светулки я пазят. Над съня й кръжат.
А дълбокият сън е особено важен.
За да бъде красива, щом дойде денят.


Тази луда любов точно днес се събуди
и разпръсна нега върху всичко наоколо.
Тази луда любов е урок по безсмъртие,
но се случва веднъж на стотина живота.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??