Apr 12, 2008, 9:50 AM

Урок по безсмъртие

  Poetry
1.2K 0 14
Любовта е
              облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега.


Уловила мига
              в простора на своите шепи,
тя разпраща калинки по белия свят.
И наивно ги пита накъде да поеме.
И дали съществува вълшебният град.

Тази луда любов е на много години.
А е млада по дух. И излъчва нега.
Тя е винаги лятна.
                         Щурци концертират
под размаха на нейната нежна ръка.

Тя заспива спокойна във своите стражи.
Рой светулки я пазят. Над съня й кръжат.
А дълбокият сън е особено важен.
За да бъде красива, щом дойде денят.


Тази луда любов точно днес се събуди
и разпръсна нега върху всичко наоколо.
Тази луда любов е урок по безсмъртие,
но се случва веднъж на стотина живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...