Урок по мъдрост
Щом коситбата отмина,
пролетта ни изтъня
и хамбарът, само с крина,
пак за жито зажадня.
Вече виждаме засмяни
нивите, по Божа власт,
как обличат се в премяна
и наливат златен клас.
До вършитба ще поминем*
с лапад свеж и копривак.
Помним гладните години,
клисавия ръжен хляб.
Но ни беше топло, топло,
времето бе спряло в нас
с литнала в небето дропла,
със урок по мъдрост в час.
________________________
*ще поминем – диалект – ще преживеем
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
