Урок по мъдрост
Щом коситбата отмина,
пролетта ни изтъня
и хамбарът, само с крина,
пак за жито зажадня.
Вече виждаме засмяни
нивите, по Божа власт,
как обличат се в премяна
и наливат златен клас.
До вършитба ще поминем*
с лапад свеж и копривак.
Помним гладните години,
клисавия ръжен хляб.
Но ни беше топло, топло,
времето бе спряло в нас
с литнала в небето дропла,
със урок по мъдрост в час.
________________________
*ще поминем – диалект – ще преживеем
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
