Щом коситбата отмина,
пролетта ни изтъня
и хамбарът, само с крина,
пак за жито зажадня.
Вече виждаме засмяни
нивите, по Божа власт,
как обличат се в премяна
и наливат златен клас.
До вършитба ще поминем*
с лапад свеж и копривак.
Помним гладните години,
клисавия ръжен хляб.
Но ни беше топло, топло,
времето бе спряло в нас
с литнала в небето дропла,
със урок по мъдрост в час.
________________________
*ще поминем – диалект – ще преживеем
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
