Feb 26, 2014, 9:02 PM  

Урок по мъдрост 

  Poetry » Other
366 0 2

Щом коситбата отмина,
пролетта ни изтъня
и хамбарът, само с крина,
пак за жито зажадня.

Вече виждаме засмяни
нивите, по Божа власт,
как обличат се в премяна
и наливат златен клас.

До вършитба ще поминем*
с лапад свеж и копривак.
Помним гладните години,
клисавия ръжен хляб.

Но ни беше топло, топло,
времето бе спряло в нас
с литнала в небето дропла,
със урок по мъдрост в час.
________________________
*ще поминем – диалект – ще преживеем

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??