5 mar 2010, 22:53

Урок... по неизбежни обстоятелства 

  Poesía
747 0 8

Видях сълза, от нея се разсмях,

а онзи - плачещият, винаги запомни

суровият урок  и не повтори

това, което в шепите му прах

създаваше... И всъщност го пороби...

 

И аз разбрах,

да плачеш  е излишно,

когато можеш целия живот

с една гротеска просто да опишеш...

С гротеска просто да чертаеш нов...

Живот - познат на толкова момичета.

Така безбожно плосък, чак печален.

Когато можеш със една усмивка

да се докажеш, а  и да си права...

 

Не съм блондинка. Може би е болест,

но не желая и да се продам....

Мъжът до мен е много отговорен

и много свикнал да живее сам.

Тогава, щом ме пусне до душата си

и заживее с мен  добър живот

ще се предам...

                         за някои обстоятелства...

 

Но винаги ще бъда обезателно

 

готова за борбата с теб, Любов ! ! !

 

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих!
    Бори се с(за)тази Любов!
    Поздравления!
  • Мда и аз харесах началото.
  • Най-прелестните сълзи са когато са от любов, дори тъгата от любов е красива и сладка, но не в това е смислието на стиха ти, а в дълбоката същност на обстоятелствата за които би се предала в ръцете на любовта, но готова за борба със нея!
    Е, това наистина е урок!
    Поздравления Доче!
  • Има сълзи от болка,има и от радост!Поздрав!
  • Хареса ми.
  • Всичко ми хареса! Чудно!
  • укорът реален е ... борбата неизбежна... но любовта е вечна...обичай!
  • Харесах си началото.
Propuestas
: ??:??