5 mar 2010, 22:53

Урок... по неизбежни обстоятелства

  Poesía
1.1K 0 8

Видях сълза, от нея се разсмях,

а онзи - плачещият, винаги запомни

суровият урок  и не повтори

това, което в шепите му прах

създаваше... И всъщност го пороби...

 

И аз разбрах,

да плачеш  е излишно,

когато можеш целия живот

с една гротеска просто да опишеш...

С гротеска просто да чертаеш нов...

Живот - познат на толкова момичета.

Така безбожно плосък, чак печален.

Когато можеш със една усмивка

да се докажеш, а  и да си права...

 

Не съм блондинка. Може би е болест,

но не желая и да се продам....

Мъжът до мен е много отговорен

и много свикнал да живее сам.

Тогава, щом ме пусне до душата си

и заживее с мен  добър живот

ще се предам...

                         за някои обстоятелства...

 

Но винаги ще бъда обезателно

 

готова за борбата с теб, Любов ! ! !

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
    Бори се с(за)тази Любов!
    Поздравления!
  • Мда и аз харесах началото.
  • Най-прелестните сълзи са когато са от любов, дори тъгата от любов е красива и сладка, но не в това е смислието на стиха ти, а в дълбоката същност на обстоятелствата за които би се предала в ръцете на любовта, но готова за борба със нея!
    Е, това наистина е урок!
    Поздравления Доче!
  • Има сълзи от болка,има и от радост!Поздрав!
  • Хареса ми.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...