Урок... по неизбежни обстоятелства
Видях сълза, от нея се разсмях,
а онзи - плачещият, винаги запомни
суровият урок и не повтори
това, което в шепите му прах
създаваше... И всъщност го пороби...
И аз разбрах,
да плачеш е излишно,
когато можеш целия живот
с една гротеска просто да опишеш...
С гротеска просто да чертаеш нов...
Живот - познат на толкова момичета.
Така безбожно плосък, чак печален.
Когато можеш със една усмивка
да се докажеш, а и да си права...
Не съм блондинка. Може би е болест,
но не желая и да се продам....
Мъжът до мен е много отговорен
и много свикнал да живее сам.
Тогава, щом ме пусне до душата си
и заживее с мен добър живот
ще се предам...
за някои обстоятелства...
Но винаги ще бъда обезателно
готова за борбата с теб, Любов ! ! !
© Теодора Симеонова All rights reserved.
