Урок по обичане

Poesía

967 0 5

Аз съм онази среднощната,

грешната, лошата, другата...

Тази със име Онази,

на ветровете съпругата.

Аз съм страстта му, леглото му,

необузданият порив,

бягството от рутината,

за самотата му покрив.

Аз съм Онази - най-негова,

сладка любов - ненаситност!

Ти обаче си вечната,

дъщеря ви на тебе прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Donka900 (Триб Трибс)

Много ми хареса стиха ти!6

2012-11-09T18:35:52+02:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

Благодаря Ви много, Андон.Виждам, че от сайта вече са реагирали и са изтрили некоректната публикация. Поздрави и усмивки!

2012-11-09T14:10:24+02:00
AnDon (Андон Димитров)

Плами,lonka88 е откраднала вашият стих.Сигнализирах нередност до сайта!

2012-11-09T14:02:51+02:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

Благодаря. Ще опитам да корегирам и аз не съм докрай удовлетворена от финала.

2012-11-08T13:05:55+02:00
zefpet (Илко Карайчев)

С малко корекция на финала, ще стане прекрасно!
Много ми хареса!

2012-11-08T11:49:34+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0