Урок по обичане

Poetry

959 0 5

Аз съм онази среднощната,

грешната, лошата, другата...

Тази със име Онази,

на ветровете съпругата.

Аз съм страстта му, леглото му,

необузданият порив,

бягството от рутината,

за самотата му покрив.

Аз съм Онази - най-негова,

сладка любов - ненаситност!

Ти обаче си вечната,

дъщеря ви на тебе прилича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Donka900 (Триб Трибс)

Много ми хареса стиха ти!6

2012-11-09T18:35:52+02:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

Благодаря Ви много, Андон.Виждам, че от сайта вече са реагирали и са изтрили некоректната публикация. Поздрави и усмивки!

2012-11-09T14:10:24+02:00
AnDon (Андон Димитров)

Плами,lonka88 е откраднала вашият стих.Сигнализирах нередност до сайта!

2012-11-09T14:02:51+02:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

Благодаря. Ще опитам да корегирам и аз не съм докрай удовлетворена от финала.

2012-11-08T13:05:55+02:00
zefpet (Илко Карайчев)

С малко корекция на финала, ще стане прекрасно!
Много ми хареса!

2012-11-08T11:49:34+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0