7 нояб. 2012 г., 22:54

Урок по обичане

963 0 5

Аз съм онази среднощната,

грешната,  лошата, другата...

Тази със име Онази,

на ветровете съпругата.  

Аз съм страстта му, леглото му,

необузданият порив,

бягството от рутината,

за самотата му покрив.

Аз съм Онази - най-негова,

сладка любов - ненаситност!

Ти обаче си вечната,

дъщеря ви на тебе прилича.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стиха ти!6
  • Благодаря Ви много, Андон.Виждам, че от сайта вече са реагирали и са изтрили некоректната публикация. Поздрави и усмивки!
  • Плами,lonka88 е откраднала вашият стих.Сигнализирах нередност до сайта!
  • Благодаря. Ще опитам да корегирам и аз не съм докрай удовлетворена от финала.
  • С малко корекция на финала, ще стане прекрасно!
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....