7 нояб. 2012 г., 22:54

Урок по обичане

974 0 5

Аз съм онази среднощната,

грешната,  лошата, другата...

Тази със име Онази,

на ветровете съпругата.  

Аз съм страстта му, леглото му,

необузданият порив,

бягството от рутината,

за самотата му покрив.

Аз съм Онази - най-негова,

сладка любов - ненаситност!

Ти обаче си вечната,

дъщеря ви на тебе прилича.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стиха ти!6
  • Благодаря Ви много, Андон.Виждам, че от сайта вече са реагирали и са изтрили некоректната публикация. Поздрави и усмивки!
  • Плами,lonka88 е откраднала вашият стих.Сигнализирах нередност до сайта!
  • Благодаря. Ще опитам да корегирам и аз не съм докрай удовлетворена от финала.
  • С малко корекция на финала, ще стане прекрасно!
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...