1 oct 2008, 0:19

Усещам тишината как пораства 

  Poesía » Otra
709 0 17
 

         Усещам тишината как пораства

 

                                 В памет на баща ми...

 

Септември скъса броеницата

жестоко и непреднамерено.

Зърната и, превърнати във липса,

търкалят се и с горчивина разделят

 

звука на стъпките от тихото безвремие.

Смехът на ехото изхлипва. И мълчи.

И трудно се преглъща ежедневието,

превърнало се във убиец на мечти...

 

Край спомена, превърнал се в очакване

с жестокостта на болката да свикна,

усещам тишината как пораства

с един глас по-малко... С един...

 

24.09.2008г.

 

Това е сълза. Не оценявайте!

 

 

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??