Довереница (Дочка Василева)
477 17390
1.10.2008 г., 0:19 ч.

Усещам тишината как пораства 

  Поезия » Друга
707 0 17
 

         Усещам тишината как пораства

 

                                 В памет на баща ми...

 

Септември скъса броеницата

жестоко и непреднамерено.

Зърната и, превърнати във липса,

търкалят се и с горчивина разделят

 

звука на стъпките от тихото безвремие.

Смехът на ехото изхлипва. И мълчи.

И трудно се преглъща ежедневието,

превърнало се във убиец на мечти...

 

Край спомена, превърнал се в очакване

с жестокостта на болката да свикна,

усещам тишината как пораства

с един глас по-малко... С един...

 

24.09.2008г.

 

Това е сълза. Не оценявайте!

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??