Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Oct 1, 2008, 12:19 AM

Усещам тишината как пораства

  Poetry » Other
900 0 17
 

         Усещам тишината как пораства

 

                                 В памет на баща ми...

 

Септември скъса броеницата

жестоко и непреднамерено.

Зърната и, превърнати във липса,

търкалят се и с горчивина разделят

 

звука на стъпките от тихото безвремие.

Смехът на ехото изхлипва. И мълчи.

И трудно се преглъща ежедневието,

превърнало се във убиец на мечти...

 

Край спомена, превърнал се в очакване

с жестокостта на болката да свикна,

усещам тишината как пораства

с един глас по-малко... С един...

 

24.09.2008г.

 

Това е сълза. Не оценявайте!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0