Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса,
търкалят се и с горчивина разделят
звука на стъпките от тихото безвремие.
Смехът на ехото изхлипва. И мълчи.
И трудно се преглъща ежедневието,
превърнало се във убиец на мечти...
Край спомена, превърнал се в очакване
с жестокостта на болката да свикна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up