9 jul 2004, 1:35

Усещане

  Poesía
1.7K 0 1
Море от тишина
и мъничко тъга,
скрита зад усмивката
на влюбена жена.

Копнеж за свобода
и сянка от лъжа,
прогонена за миг
от грешна суета.

Тлееща душа,
познала любовта,
предала се
в обятията на страстта.

Танцуващи тела
в прегръдка със ноща
шепот от слова,
изречени в мига
преди да се събудя от съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А сън ли е или реалност?
    Какво е сън?Какаво покои?
    Е... можеби е малко странно,
    но все пак този сън е мои!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...