Jul 9, 2004, 1:35 AM

Усещане

  Poetry
1.7K 0 1
Море от тишина
и мъничко тъга,
скрита зад усмивката
на влюбена жена.

Копнеж за свобода
и сянка от лъжа,
прогонена за миг
от грешна суета.

Тлееща душа,
познала любовта,
предала се
в обятията на страстта.

Танцуващи тела
в прегръдка със ноща
шепот от слова,
изречени в мига
преди да се събудя от съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • А сън ли е или реалност?
    Какво е сън?Какаво покои?
    Е... можеби е малко странно,
    но все пак този сън е мои!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...