1 sept 2018, 22:17

Усещане

  Poesía
1.1K 1 2

Здравей, септември!

Много време мина

от онзи бриз

в онази хладна сутрин!

И тази есен

с теб май ще се разминем

като топъл изгрев

във сънливо утро.

А колко още

свит си ми в душата

и мисля, няма да те преживея.

Надежда лятна,

стиснала в ръката

и мъничко безкрайност

някъде във нея.

Нима се върна?

С тъжната си песен?

Морето е самотно,

а небето празно.

Не съм забравила-

усещане за есен-

навън е топло, 

а душите някак- хладно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...