1 sept 2018, 22:17

Усещане

  Poesía
1.1K 1 2

Здравей, септември!

Много време мина

от онзи бриз

в онази хладна сутрин!

И тази есен

с теб май ще се разминем

като топъл изгрев

във сънливо утро.

А колко още

свит си ми в душата

и мисля, няма да те преживея.

Надежда лятна,

стиснала в ръката

и мъничко безкрайност

някъде във нея.

Нима се върна?

С тъжната си песен?

Морето е самотно,

а небето празно.

Не съм забравила-

усещане за есен-

навън е топло, 

а душите някак- хладно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...