Здравей, септември!
Много време мина
от онзи бриз
в онази хладна сутрин!
И тази есен
с теб май ще се разминем
като топъл изгрев
във сънливо утро.
А колко още
свит си ми в душата
и мисля, няма да те преживея.
Надежда лятна,
стиснала в ръката
и мъничко безкрайност
някъде във нея.
Нима се върна?
С тъжната си песен?
Морето е самотно,
а небето празно.
Не съм забравила-
усещане за есен-
навън е топло,
а душите някак- хладно...
© Някоя All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
