Здравей, септември!
Много време мина
от онзи бриз
в онази хладна сутрин!
И тази есен
с теб май ще се разминем
като топъл изгрев
във сънливо утро.
А колко още
свит си ми в душата
и мисля, няма да те преживея.
Надежда лятна,
стиснала в ръката
и мъничко безкрайност
някъде във нея.
Нима се върна?
С тъжната си песен?
Морето е самотно,
а небето празно.
Не съм забравила-
усещане за есен-
навън е топло,
а душите някак- хладно...
© Някоя All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
