Усещане
Здравей, септември!
Много време мина
от онзи бриз
в онази хладна сутрин!
И тази есен
с теб май ще се разминем
като топъл изгрев
във сънливо утро.
А колко още
свит си ми в душата
и мисля, няма да те преживея.
Надежда лятна,
стиснала в ръката
и мъничко безкрайност
някъде във нея.
Нима се върна?
С тъжната си песен?
Морето е самотно,
а небето празно.
Не съм забравила-
усещане за есен-
навън е топло,
а душите някак- хладно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
