11 abr 2008, 13:43

Усещане...

1.5K 0 60


 

                     Усещам...
                     късен полъх
                     от вятър...
                     оня,
                     който роши
                     косите,
                     нежно
                     с пръсти от облак
                     люлее
                     гърдите ми,
                     по рамото 
                     тича
                     и се скрива
                     в очите...
                     там,
                     притаен
                     във люляка,
                     чака
                     нечии устни
                     жадно
                     синева
                     да отпият,
                     а после...
                     във нощите тихи
                     страсти
                     греховни,
                     горещи
                     в кротък дъжд
                     от сълзи
                     да отмие...
                     и когато
                     тишината обичана
                     уморено
                     заспива,
                     броди по хълмове
                     тихо, на пръсти,
                     целува
                     дърветата,
                     с листата
                     танцува...
                     а реката потича
                     бистра,
                     красива
                     и в залив очакващ
                     с нежност
                     се влива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откривам стари стихове и си чета с удоволствие 💐
  • с обич, за вас.
  • Усещане за радостта на душата сливаща се с красотата!
    Слънчева и топла струя от много нежност!
    Прегръдки!
  • Лек,ефирен и изпълнен с бяла енергия стих!Благодаря ти,Маги!
    Поклон пред големия талант!с обич,Ася
  • И аз май усетих веднъж този вятър.Неговата ласка бе така невинна и нежна...че се питам дали е бил чиста фантазия.

    там,
    притаен
    във люляка,
    чака
    нечии устни
    жадно
    синева
    да отпият,

    Много боли когато този вятър вече го няма.Ако е близо той вдъхновява нещо така красиво и възвишено,както при теб,но ако го няма,а ти си така слаб и не можеш да запазиш дори спомена,се получава това,което аз се опитвам да пиша.
    Поздрав,поклон и прегръдка.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...