11.04.2008 г., 13:43

Усещане...

1.5K 0 60


 

                     Усещам...
                     късен полъх
                     от вятър...
                     оня,
                     който роши
                     косите,
                     нежно
                     с пръсти от облак
                     люлее
                     гърдите ми,
                     по рамото 
                     тича
                     и се скрива
                     в очите...
                     там,
                     притаен
                     във люляка,
                     чака
                     нечии устни
                     жадно
                     синева
                     да отпият,
                     а после...
                     във нощите тихи
                     страсти
                     греховни,
                     горещи
                     в кротък дъжд
                     от сълзи
                     да отмие...
                     и когато
                     тишината обичана
                     уморено
                     заспива,
                     броди по хълмове
                     тихо, на пръсти,
                     целува
                     дърветата,
                     с листата
                     танцува...
                     а реката потича
                     бистра,
                     красива
                     и в залив очакващ
                     с нежност
                     се влива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откривам стари стихове и си чета с удоволствие 💐
  • с обич, за вас.
  • Усещане за радостта на душата сливаща се с красотата!
    Слънчева и топла струя от много нежност!
    Прегръдки!
  • Лек,ефирен и изпълнен с бяла енергия стих!Благодаря ти,Маги!
    Поклон пред големия талант!с обич,Ася
  • И аз май усетих веднъж този вятър.Неговата ласка бе така невинна и нежна...че се питам дали е бил чиста фантазия.

    там,
    притаен
    във люляка,
    чака
    нечии устни
    жадно
    синева
    да отпият,

    Много боли когато този вятър вече го няма.Ако е близо той вдъхновява нещо така красиво и възвишено,както при теб,но ако го няма,а ти си така слаб и не можеш да запазиш дори спомена,се получава това,което аз се опитвам да пиша.
    Поздрав,поклон и прегръдка.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...