11 апр. 2008 г., 13:43

Усещане...

1.5K 0 60


 

                     Усещам...
                     късен полъх
                     от вятър...
                     оня,
                     който роши
                     косите,
                     нежно
                     с пръсти от облак
                     люлее
                     гърдите ми,
                     по рамото 
                     тича
                     и се скрива
                     в очите...
                     там,
                     притаен
                     във люляка,
                     чака
                     нечии устни
                     жадно
                     синева
                     да отпият,
                     а после...
                     във нощите тихи
                     страсти
                     греховни,
                     горещи
                     в кротък дъжд
                     от сълзи
                     да отмие...
                     и когато
                     тишината обичана
                     уморено
                     заспива,
                     броди по хълмове
                     тихо, на пръсти,
                     целува
                     дърветата,
                     с листата
                     танцува...
                     а реката потича
                     бистра,
                     красива
                     и в залив очакващ
                     с нежност
                     се влива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Откривам стари стихове и си чета с удоволствие 💐
  • с обич, за вас.
  • Усещане за радостта на душата сливаща се с красотата!
    Слънчева и топла струя от много нежност!
    Прегръдки!
  • Лек,ефирен и изпълнен с бяла енергия стих!Благодаря ти,Маги!
    Поклон пред големия талант!с обич,Ася
  • И аз май усетих веднъж този вятър.Неговата ласка бе така невинна и нежна...че се питам дали е бил чиста фантазия.

    там,
    притаен
    във люляка,
    чака
    нечии устни
    жадно
    синева
    да отпият,

    Много боли когато този вятър вече го няма.Ако е близо той вдъхновява нещо така красиво и възвишено,както при теб,но ако го няма,а ти си така слаб и не можеш да запазиш дори спомена,се получава това,което аз се опитвам да пиша.
    Поздрав,поклон и прегръдка.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...