УСЕЩАНЕ
Навдига се в душата вик
бушуващ, силен и метежен,
след туй, като китара на Армик
приливащ от любов и нежност.
Боли безкрайната далечност,
душата се изпепели от мъка,
в самота более цяла вечност,
като обречена в разлъка.
А толкоз малко ù е нужно
една прегръдка, топло рамо
в утрин тиха, теменужена
да се буди сутрин... само.
От аромата дъхав на кафето
с две бучки захар и сметана,
както ти го правиш, със сърцето
сутринта, преди да стана.
И топлината на ръцете ти горещи
да обвият още топлите ми рамене,
пак душите да се срещнат
с порива на любещо сърце.
И после пак в съня си да се върна,
в прегръдката ти, като пеленаче,
а ти не ме буди, до мен прегърнат,
чуй сърцето ми, от обич да не плаче.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados