16 нояб. 2013 г., 20:23
УСЕЩАНЕ
Навдига се в душата вик
бушуващ, силен и метежен,
след туй, като китара на Армик
приливащ от любов и нежност.
Боли безкрайната далечност,
душата се изпепели от мъка,
в самота более цяла вечност,
като обречена в разлъка.
А толкоз малко ù е нужно
една прегръдка, топло рамо
в утрин тиха, теменужена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация