20 feb 2008, 21:52

Усещане

  Poesía » Otra
841 0 8
Тишина. Безмълвие и аромат на мента.
Спокойствие с цената на тъга.
В безкраен миг превръща се момента.
В мълчание се ражда красота.

По коридора - шум от тихи стъпки
и после скръцването на врата.
Отпиване от чаша с малки глътки.
Наслада. Размисли във самота.

Сияние. Запалена камина в мрака
и пукот от горящи цепеници.
Безвремие, заключено в долапа,
и книги със прашасали корици.

Носталгия, напиращо признание.
И мисли, борещи се във главата.
Копнеж по доброволното изгнание
и търсенето вечно на душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми всичко твое,което прочетох до тук!Явно си пич!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • "Отпиване от чаша с малки глътки.
    Наслада. Размисли във самота"

    Ееее, Данчо! Самотата е временно явление и вечно в същото време. БРАВО!!!!
  • Данчо, това стихотворение ме закова. Направо в десятката си улучил!
    Браво...потопи ме

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...