20 февр. 2008 г., 21:52

Усещане

848 0 8
Тишина. Безмълвие и аромат на мента.
Спокойствие с цената на тъга.
В безкраен миг превръща се момента.
В мълчание се ражда красота.

По коридора - шум от тихи стъпки
и после скръцването на врата.
Отпиване от чаша с малки глътки.
Наслада. Размисли във самота.

Сияние. Запалена камина в мрака
и пукот от горящи цепеници.
Безвремие, заключено в долапа,
и книги със прашасали корици.

Носталгия, напиращо признание.
И мисли, борещи се във главата.
Копнеж по доброволното изгнание
и търсенето вечно на душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми всичко твое,което прочетох до тук!Явно си пич!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • "Отпиване от чаша с малки глътки.
    Наслада. Размисли във самота"

    Ееее, Данчо! Самотата е временно явление и вечно в същото време. БРАВО!!!!
  • Данчо, това стихотворение ме закова. Направо в десятката си улучил!
    Браво...потопи ме

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...