20 февр. 2008 г., 21:52

Усещане

842 0 8
Тишина. Безмълвие и аромат на мента.
Спокойствие с цената на тъга.
В безкраен миг превръща се момента.
В мълчание се ражда красота.

По коридора - шум от тихи стъпки
и после скръцването на врата.
Отпиване от чаша с малки глътки.
Наслада. Размисли във самота.

Сияние. Запалена камина в мрака
и пукот от горящи цепеници.
Безвремие, заключено в долапа,
и книги със прашасали корици.

Носталгия, напиращо признание.
И мисли, борещи се във главата.
Копнеж по доброволното изгнание
и търсенето вечно на душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми всичко твое,което прочетох до тук!Явно си пич!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • "Отпиване от чаша с малки глътки.
    Наслада. Размисли във самота"

    Ееее, Данчо! Самотата е временно явление и вечно в същото време. БРАВО!!!!
  • Данчо, това стихотворение ме закова. Направо в десятката си улучил!
    Браво...потопи ме

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....