Feb 20, 2008, 9:52 PM

Усещане

  Poetry » Other
845 0 8
Тишина. Безмълвие и аромат на мента.
Спокойствие с цената на тъга.
В безкраен миг превръща се момента.
В мълчание се ражда красота.

По коридора - шум от тихи стъпки
и после скръцването на врата.
Отпиване от чаша с малки глътки.
Наслада. Размисли във самота.

Сияние. Запалена камина в мрака
и пукот от горящи цепеници.
Безвремие, заключено в долапа,
и книги със прашасали корици.

Носталгия, напиращо признание.
И мисли, борещи се във главата.
Копнеж по доброволното изгнание
и търсенето вечно на душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми всичко твое,което прочетох до тук!Явно си пич!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • "Отпиване от чаша с малки глътки.
    Наслада. Размисли във самота"

    Ееее, Данчо! Самотата е временно явление и вечно в същото време. БРАВО!!!!
  • Данчо, това стихотворение ме закова. Направо в десятката си улучил!
    Браво...потопи ме

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...