10 jun 2022, 14:53

Усещане за лято

  Poesía
1.8K 4 12

Трепкат листата, крила на пеперуди,

докосвани от полъх на слънчеви лъчи,

въздиша вятърът в полите на юни,

плисира ги бавно и нежно шепти.

 

Ето го, идва знойното лято,

носи със себе се сладки мечти,

ще целува страстно и нежно телата,

от ранното утро, до първи петли.

 

Наднича в сенчесто дивно усое,

където отмарят уморени души,

заиграва се с вятърът, припка на воля,

и всеки тъжен с любов го теши.

 

Спусна се слънцето по златна пътека,

остави в душата ми топли следи,

подадох ръката си и в шепа полека,

до сърцето го сложих, там да блести.

 

Сутрин ме среща бледа росица,

в капки събрала от снощи любов,

привет ми казва сънена птица,

гнездото си свила на моя стобор.

 

Тихо се отронва лято в съня ми,

обливат душата ми щастливи сълзи,

животът е ценен и кратък, знам ли,

може би трябва, да вярвам в мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

19 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които са прочели, дори и без да коментират, дано поне мъничко да сте се разсеяли! Желая ви приятни мигове!
  • Петър, много съм ти благодарна за коментара и подкрепата, желая ти прекрасен ден!
  • Тъкмо навреме съм в отдел ''Поезия ''.. хареса ми трепетът за лято
    Давам моя скромен глас и ти пожелавам успех,Миночка
  • Асенчо благодаря ти че постави стиха в любими, приятен ден.
  • Обичам откровените хора, Мария и ето, че заслужи любовта ми, благодаря ти за коментара и за поставяне на стиха в любими. Бъди все така мила и истинска, прегръщам те!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...