10 jun 2022, 14:53

Усещане за лято

  Poesía
1.8K 4 12

Трепкат листата, крила на пеперуди,

докосвани от полъх на слънчеви лъчи,

въздиша вятърът в полите на юни,

плисира ги бавно и нежно шепти.

 

Ето го, идва знойното лято,

носи със себе се сладки мечти,

ще целува страстно и нежно телата,

от ранното утро, до първи петли.

 

Наднича в сенчесто дивно усое,

където отмарят уморени души,

заиграва се с вятърът, припка на воля,

и всеки тъжен с любов го теши.

 

Спусна се слънцето по златна пътека,

остави в душата ми топли следи,

подадох ръката си и в шепа полека,

до сърцето го сложих, там да блести.

 

Сутрин ме среща бледа росица,

в капки събрала от снощи любов,

привет ми казва сънена птица,

гнездото си свила на моя стобор.

 

Тихо се отронва лято в съня ми,

обливат душата ми щастливи сълзи,

животът е ценен и кратък, знам ли,

може би трябва, да вярвам в мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

19 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които са прочели, дори и без да коментират, дано поне мъничко да сте се разсеяли! Желая ви приятни мигове!
  • Петър, много съм ти благодарна за коментара и подкрепата, желая ти прекрасен ден!
  • Тъкмо навреме съм в отдел ''Поезия ''.. хареса ми трепетът за лято
    Давам моя скромен глас и ти пожелавам успех,Миночка
  • Асенчо благодаря ти че постави стиха в любими, приятен ден.
  • Обичам откровените хора, Мария и ето, че заслужи любовта ми, благодаря ти за коментара и за поставяне на стиха в любими. Бъди все така мила и истинска, прегръщам те!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...